Какво щеше да е без соца: Къщи от кирпич, без ток и вода, а българите воюват в Корея и Виетнам за "съюзниците ни САЩ"...

Без епохата на социализма, днес България щеше да бъде една невъобразимо примитивна страна с подчертано ориенталски облик, както в стандарта на живота, така и в човешките взаимоотношения.

В тази връзка ми прави впечатление, че селата и градчетата в навечерието на 9 септември 1944 г. изглеждат точно по същия начин, както са изглеждали по време на Освобождението през 1878 г.

Разликата е почти неуловима. Същите изкамбурчени кирпичени къщи, същите криви улички, по които дрипави хорица газят кал до коляно. Това се вижда от старите фотографии. И се чудя къде и за какво са отишли цели 66 години от 1878 до 1944 г. Но сетне си давам сметка, че това са 66 години капитализъм.

Български капитализъм. Див и варварски. Еднакво жесток и примитивен както преди 9 септември 1944 г., така и сега. И по всичко личи, че с нищо не се е променил.

Просто защото у нас капитализмът не може да прави друго, освен да плоди нищета, корупция, беззаконие и невъобразим социален песимизъм, който в наше време прогони половината българи в чужбина.

Без 9 септември 1944 г. у нас нямаше да съществуват много топоси, познати от най-новата ни история. Не би имало нито Дунав мост, нито АЕЦ "Козлодуй", нито ТЕЦ "Марица изток", нито Хаинбоаз.

Нямаше да разполагаме с днешната мрежа от шосета и вместо по тях (особено в планинските райони и междуселските пътища) превозните средства щяха да се друсат по неравна трошенокамена калдаръмена настилка. И до ден днешен в много села и малки градчета нямаше да има електрически ток. Градовете щяха да изглеждат като гета и някъде зад някой хълм или зад някоя река щеше да има малки богаташки квартали, зорко охранявани от органите на реда. Нямаше да я има мрежата от болници и санаториуми, които ни завеща социализма.

В градовете щеше да има малки частни болници с още по-алчни и безсърдечни лекари от сегашните, които обръщат внимание само на по-заможни и средна ръка хора. Сред простолюдието смъртта от язва, апандисит и други вътрешни болести щеше да бъде нещо в реда на нещата.

Не би имало тази широка маса от образовани хора и учени. В градовете инженерите щяха да се броят на пръсти, а средните техници щяха да се смятат за много образовани кадри. В цялата страна щеше да има десетина технически училища с невъобразимо високи такси за обучение.

По-голямата част от населението щеше да бъде с основно и начално образование, а по селата щеше да има и много неграмотни, отрано впрегнати в земеделската работа. Тук-там по градовете и селата щяха да мъждукат малки фабрики с дълго работно време, в които щяха да се трудят рано състарени и изтощени от примитивния живот работници. Във всички разпалвани от тях войни, Англия и САЩ щяха да жертват с щедра ръка българските войници, тъй като щяхме да бъдем съюзници на тези страни.

Нашите дядовци и бащи щяха да мрат в Корейската и Виетнамската война, а моето поколение и по-младите щяха да си оставят костите в Либия, Ирак, Афганистан и Сирия.

Източник: Фейсбук групата "Комунисти"