Вероятно снайперистите са онези хора, които са причинили най-много смърт по време на войните. Седят си тихо и кротко и изчакват някои да се появи, достатъчно глупав, че да се разходи пред мерниците им.
Тези ловки убийци са обучени да задържат дъха си и да овладяват сърцебиенето си. Те са толкова добре тренирани, че могат да уцелят мишената си от километри – докато звукът стигне до нея и вече е мъртва.
Говорили сме за Симо Хаюха, или както е известен Бялата смърт, но трябва да отдадем заслуженото и на най-зловещият снайперист – руснакът Василий Зайцев.
Детството му минава в Сибир и още като дете е принуден да работи като овчар.
Представете си най-запустелите, недостижимите и непроходимите места. Сега умножете това по 11, покрийте го с много лед и сняг, снижете температурата до такава степен, че урината да замръзва още във въздуха и ще получите бегла представа за условията, в които той е работил.
Сибир е може би най-суровото място на планетата. То съставлява около 80% от земната територия на Русия, но само около 30% от населението й живее там.
Това огромно несъответствие се дължи на факта, че хората трудно могат да оцелеят в среда, в която средната годишна температура е 5 градуса под нулата, а на това отгоре свободно се разхождат мечки и други диви животни.
Обикновеният човек трудно издържа на подобни условия, така че смело можем да твърдим, че постоянно живеещите там не са лигльовци.
Василий напуснал дома си, за да се присъедини към Съветската армия и да участва във Великата отечествена война. Той и още много като него се опитали да защитят родината си от нападенията на Нацистка Германия.
Не всичко обаче минало така, както му се искало на младия лейтенант Зайцев – вместо да участва в преки сражения, той се озовал на един кораб и изпълнявал административната работа на Руската флота.
Търпението му бързо се изчерпало и скоро поискал да го прехвърлят на бойното поле – в Сталинград – именно там се водили най-ожесточените битки.
Дори самото му желание да бъде прехвърлен от спокойната си чиновническа работа, в сърцето на бурята, трябва да ви подскаже какъв човек е бил Зайцев.
Битката край Сталинград всъщност е една от най-кървавите в човешката история. По груби сметки, около 2 млн. са убитите само за 8 месеца.
Тази битка се оказва повратната точка във Втората световна война.
Принос за това, макар и малък, има и Василий Зайцев, който използвал сградите за прикритие, от което стрелял по нацистите.
Още щом пристигнал в Сталинград, Зайцев грабнал своята пушка „Мосин-Нагант” и се присъединил към 1047 съветски полк.
Лейтенантът бързо си спечелва репутация – убил е 40 немци само за 10 дни.
След като усвоил стрелянето със снайпер, той се превърнал в кошмар за враговете си. Берлин изпратили най-добрият си снайперист, за да го елиминира, но дори той не успял. Зайцев се справил и с него и си взел оптиката от оръжието му като трофей.
Убитите от Зайцев надхвърлили трицифрено число. Затова от Съветското висше командване решили, че Василий трябва да започне да обучава други снайперисти. И така той създал импровизирана школа в сърцето на Сталинград, в която обучавал мъже и жени на бойни тактики, как да използват оръжие и прочее.
В училището на Зайцев нямало как учениците да допускат грешки или да не си изпълняват домашните си, по една проста причини – ако някой сбърка, умира. Веднъж той наредил на учениците си да стоят неподвижно цял ден. Те наблюдавали враговете си с часове, изучавайки действията и движенията им.
Разбира се, търпението на един от учениците бързо се изчерпало и той открил огън по немците. Те, разбира се, отвърнали, използвайки картечница и убили половината от руските снайперисти.
Провинилият се ученик успял да се спаси и изтичал при Зайцев, за да му разкаже какво се случило. Щом чул историята, Василий постоял неподвижно няколко секунди, след което му разбил челюстта.
Строгите тренировки в крайна сметка дали резултат и Зайцев се оказал безценен учител и войник, превръщайки се в страшилище за нацистите.
Василий може да се похвали с убийствата на 242-ма за 4 месеца, включително 11 немски снайпериста. Защитата на Сталинград устояла и немската армия била отблъсната. По-навътре в Съветския съюз, нацистите не успели да достигнат. Въпреки че отблъснал врага, жаждата на Зайцев да убива не стихнала и той продължил да стреля по фашистите.
За нещастие стъпил на мина, но дори това не го спряло. Веднага щом се възстановил от раните си, той се присъединил към червената армия и заедно с тях достигал до Берлин.
Лейтенант Василий Зайцев получил медал за героизма си – най-високото отличие в СССР. След войната, основал училище за инженери и фабрика в Украйна. Зайцев доживява до 76 години и е обявен за национален герой.
Източник: debati.bg
No comments:
Post a Comment