Костовизмът е путинизъм и орбанизъм по дух.
А днешните десебари пишат доноси срещу него до ЕНП и повтарят като папагали либералните клишета за евроатлантическите ценнности.
Проблемът бе, че самият Костов не се оказа костовист, а днешната карикатура, в която се превърна партията му, няма нищо общо с това.
Костовизмът бе идея за силно лидерство, възстановяване на държавността и справедливостта и поставяне на националния интерес над всички останали. Това, което днес правят лидери като Путин и Орбан.
Две събития от политическия живот на маргиналните партии счупиха тъпомера през изминалата седмица. НФСБ на Валери Симеонов поиска от президента Румен Радев да се извини, защото говорил на английски език по време на срещата си с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг.
Хората на Симеонов излязоха с нарочна декларация срещу президента и призоваха главния прокурор да се произнесе по законосъобразността на действията на държавния глава. Заговориха дори за импийчмънт. Щеше да е само смешно, ако НФСБ не е част от управляващата коалиция, а Валери Симеонов доскоро бе и вицепремиер в правителството.
Както са тръгнали, скоро могат да поискат и образованието да се забрани със закон, а всяка проява на култура да се преследва от прокуратурата. И докато глупостта в тази формация не е изненада, особено преди избори, когато подобни абсурди валят всеки ден в изобилие, то другата случка заслужава по-голямо внимание, защото е свързана с карикатурния край на така наречената стара десница, управлявала България някога.
ДСБ, формацията, която Иван Костов създаде преди 15 години, изпрати писмо до шефа на ЕНП Жозеф Дол, в което поиска Виктор Орбан и неговата управляваща в Унгария ФИДЕС да бъдат изключени от Европейската народна партия. От ДСБ са изпратили писмото си до Дол след като получили призив за подкрепа от ФИДЕС, което е малък издайнически детайл за манталитета им.
Глупостта на ДСБ се различава от глупостта на НФСБ, защото е свързана с пълната загуба на идентичност, радикално скъсване с реалността и самоубийствен нагон. Онези са си били винаги такива, каквито са, и поне нямат претенции. Десебарите обаче ги имат в изобилие и се смятат за нещо като градски елит, неясно по какви причини.
Иронията е, че преди 20 г. Иван Костов бе нещо като ментор на Виктор Орбан, който искрено му се възхищаваше. През 1998-а Орбан стана за първи път премиер на Унгария и беше само на 35 години. Спомням си с какво уважение гледаше той на българския министър-председател Иван Костов.
Всъщност идеята за създаването на ДСБ (в което участвах) през 2004 г. беше Костов да стане за България това, което е Орбан за Унгария днес. Името "Демократи за силна България", което не е особено сполучливо, носи точно този дух на костовизъм.
Проблемът бе, че самият Костов не се оказа костовист, а днешната карикатура, в която се превърна партията му, няма нищо общо с това.
Костовизмът бе идея за силно лидерство, възстановяване на държавността и справедливостта и поставяне на националния интерес над всички останали. Това, което днес правят лидери като Путин и Орбан. Ние, костовистите, бяхме такива. Аз останах такъв и до днес и затова не мога да се съглася с хората, които смятат, че убежденията ми са се променили на 180 градуса. Естествено е, че дадено мнение по различни въпроси може да търпи промяна или развитие, но много добре помня защо създадохме ДСБ и не съм се отдалечил от тези принципи. В тях не влизат нито плиткия и конюнктурен антикомунизъм, нито бутафорната русофобия. Ако бяхме успели тогава, днес Иван Костов щеше да управлява като Владимир Путин и Виктор Орбан.
Това е голямото противоречие в днешната позиция на ДСБ, което е симптом на пълното им самоунищожение.
Костовизмът е путинизъм и орбанизъм по дух. А днешните десебари пишат доноси срещу него до ЕНП и повтарят като папагали либералните клишета за евроатлантическите ценнности.
Онзи ден Виктор Орбан нарече "полезни идиоти" критиците си от Европейската комисия и Брюксел, но това напълно се отнася и до нашенските “десни”, от които на всичкото отгоре няма никаква полза. Извън принципните аспекти, поведението им е и напълно глупаво от политическа гледна точка. Не прочетох нито едно мнение на човек, извън оредялата им секта на глупостта, който да ги подкрепя. Напротив, събраха купища подигравки и ирония от хора, които би трябвало да гласуват за тях.
Орбан е популярен в България и не виждам с какво позицията срещу него ще помогне на ДСБ, които и без друго нямат шанс да вкарат депутат на следващите евроизбори. Шанс нямат и коалиционните им партньори от “Да, България”, които също развяват знамето на антиорбанизма, защото са клиентела на Сорос, което пък е съвсем окаяна позиция.
По парадокс, но с позицията си срещу Виктор Орбан и Бойко Борисов едновременно тези партии наливат вода в мелницата на социалистите, защото много разочаровани десни хора, които не харесват ГЕРБ, ще предпочетат да гласуват за БСП, които имат съвсем реални шансове за успех и чийто лидер Корнелия Нинова стои много по-близко до Орбан, отколкото до ПЕС.
Не знам дали някой от вас знае името на коалицията между ДСБ и “Да, България”. Нарочно няма да го изпиша сега, за да си направите собствена социология относно шансовете на тази формация. Само ще спомена, че несъществуващия Реформаторски блок събира повече гласове в проучванията от тях. Просто, защото хората знаят името му.
Ако бяха малко по-умни десните щяха да се разпуснат и да минат към ГЕРБ където всеки да потърси личната си политическа реализация. Това би било по-честно и спрямо собствените им избиратели, на които им писна да ги вземат за идиоти и да ги карат да гласуват за партийки и коалицийки, та да могат двама трима политически маргинали отново да влязат в голямата политическа игра. В това наистина няма никакъв смисъл.
No comments:
Post a Comment