Pages

Няма и 20 години до края на България, трябва спешна реанимация, а се занимаваме с глупости - Шенген, Еврозона и Русия, вместо с раждаемост и роботизация...

Не знам давате ли си сметка, но в момента активно е последното "силно поколение" на България.
Аз съм роден 1975 г., и това е годината с най-голяма раждаемост в историята - над 175 хиляди души. Това поколение и тези, които са "плюс-минус" 5 години, това е активното днес поколение. Хората 35-45 години.
В момента сме в основата на икономиката и администрацията.
Голяма част от тези хора са и емигрирали. Може би около 50%. Но все още останалите 50% са тук. Те крепят пенсионната система, плащат данъците, работят, служат в армията, полицията, и най-важното - те създават и отглеждат новото поколение.
Ако тези хора сега не успеем да спасим България, след това надеждата се изпарява.
Раждаемостта през 80-те години спада, макар че до края на социализма все още имаме позитивен прираст. През 1989 г. раждаемостта е около 130 хиляди души.
След това обаче следва пълен погром. След 1990 г. раждаемостта пада и за броени години се свежда до 70 хиляди души.
А в момента е дори под 60 хиляди.
При това процентът на емиграция сред тези поколения е далеч по-голям от 50%.
Т.е. фактически в момента България се крепи основно на "най-силното поколение в историята си" - това на 70-те.
Ако не успеем да променим нещо, и държавата да стане функционираща, с позитивен прираст, с ограничена емиграция и с развиваща се икономика, ако това не стане сега, следващото поколение просто няма как да го направи.
То е по-малко като раждаемост, по-малко като останали не-емигрирали, и най-вече - ще има да носи по-голяма тежест. Всяко поколение е активно до един момент, после се превръща в тежест.
Т.е. нашето голямо поколение, сега работи, все пак плаща пенсии, издържа администрация, купува самолети.
След това същото това поколение ще се превърне в пенсионери, които ще изискват и повече медицинско обслужване. Т.е. не само следващото поколение е по-малко, но ще му се стовари и по-голяма тежест, в лицето на предното.
Т.е. ако ние - предното поколение, не "оправим държавата", тя най-вероятно просто ще колабира след това.
По принцип, след 2037 г. никой изобщо не прави разчети за пенсионната система. Просто защото и в момента 1 работещ храни 1 пенсионер, а тогава ще трябва 1 работещ да храни 3 пенсионери.
Никой не иска и да го смята това. Причината е, че тогава "силното поколение" ще излезе в пенсия.
Но пенсиите са само един пример за всички системи. Като напусне силното поколение, навсякъде това ще стане. Ще има по-малко и по-неквалифицирани лекари, учители, няма да има набор за армията, няма да има работна ръка и данъкоплатци.
Когато това стане, единственото решение ще е просто да ни оставят за измрем, без пенсии и без здравеопазване.
Но ако за нас това ще е краят на живота, и да приемем, че ще се пожертваме, то социалната колизия от този процес, ще помете цялата държава, ще помете и младите, които ще са малко.
Какво трябва да се направи? Защо присъства думата "евентуално" в заглавието.
Защото дори веднага да започнем да правим нещо, промените ще са много трудни. Ще трябва още сега драстично да се промени пенсионната система, което включва вдигане на пенсионната възраст и по-силна миграция към капиталово-натрупване. Реално обаче второто не е ясно ще има ли вече време да сработи. Защото за да работи добре, капиталова система има нужда цял живот да се трупа - 30-40 години, и да има нормални пазарни лихви. Ако сега тръгнем, системата ще трябва да плаща пенсии след 20 години. Т.е. в много къс срок. А заради всеобщото задлъжняване на правителствата, умишлено се поддържат ниски лихви. Т.е. капиталовата система не може да трупа пари от инвестиции. Освен ако са по-високо рискови, което означава, че повечето пенсии просто ще бъдат изядени от пазарната спекула. А ще има само за малка част от пенсионерите оцелели пенсии.
Освен пенсиите, ще трябва да се реформира и здравеопазването. Фактически трябва в момента да се направи гигантска инвестиция в здравословен начин на живот, така че самите разболявания да са по-малко. Това е единственият начин изобщо да се уравновеси здравеопазването, иначе няма как то да издържи при подобен срив в размера на следващото поколение.
Трябва да се реформира икономиката чрез увеличаване на роботизацията. За да можем с по-малко работници да произвеждаме повече продукт.
Но тъй като това поне в началото е скъп процес, е необходим и протекционизъм, който да затвори пазара за конкуренцията на евтини чужди стоки.
Което пък ни води до излизане от ЕС, защото ЕС е отворена икономика и вътре не може да се прави протекционизъм.
ЕС е проблем и от друга гледна точка - той е механизъм за изсмукване на араби и африканци, и заселването им в Европа. Подобно нещо при нас е убийствено. То е убийствено дори за Франция и Германия, какво остава за нас, с посочените вече проблеми.
И разбира  се - трябва да се направи най-важното и най-трудно - да се съживи раждаемостта. Т.е. днешните млади хора да живеят с мисълта да раждат максимален брой деца, и това да е смисълът на живота им.
При сорососоидно-хедонистично възпитание, в което децата гледат таблети, компютри и "плейстейшъни", и основната им цел е да станат известни в социалните мрежи, при тази ситуация, самата раждаемост е почти убита. Ражда се по 1 дете - колкото да не е "без хич". Останалото е време да "си живееш живота" и да се самодоказваш в обществото, професията и пр.
Да променим това мислене, и младите да живеят за това да раждат по 5-6 деца, а минималният брой на семейство да е 3, е това мислене е почти невъзможно да се промени. И със сигурност няма да се промени, освен с цялостно ценностно преосмисляне, промяна в образованието, културата, връщане на влиянието на религията и пр.
Представете си да кажете на дете, което е само в семейство (повечето днес са така), че трябва самото то да има 5 деца! Представете си да му кажете, че не е важен новият мобилен телефон, а е важно да ражда! И това, въпреки че собствените му родители са дали лошия пример да имат 1 дете. Тук-там някое семейство има 2 и се води "многодетно"....
Как ще убедиш такива деца да направят "скок"?
Със сигурност трудно.
И ако някой може да го направи, това е все още активното поколение на 70-те. Българското "Поколение Х", което днес издържа държавата.
Времето лети, а истината е, че засега нищо не правим. Занимаваме се с откровени глупости като Шенген, Еврозона, саниране и "руската заплаха", а реалните съсипващи процеси си вървят и унищожават държавата ни.
Всъщност, имаме само 20 години. Дори по-малко. След това "силното поколение" приключва.
Следва дезинтеграцията и изчезването...

Добри Божилов
15.12.2018

No comments:

Post a Comment